Осигуровки за самоосигуряващо се лице

24.10.2023 • 1 мин. четене
плащане на осигуровки и видове осигуровки за самоосигуряващо се лице

Самоосигуряващи се лица, съгласно определеното в закона и практиката на НАП, са тези лица, които са длъжни да внасят осигуровки за своя сметка. Класически примери за такива лица са занаятчии и земеделски производители. В днешно време са преимуществено управители на фирми, лица, упражняващи свободни професия и freelancer-и, които развиват своя дейност, без да са предприели стъпката да регистрират своя фирма. Този материал е изцяло по темата за осигуровки на самоосигуряващо се лице.

Как се определят дължими осигуровки за самоосигуряващо се лице?

Самоосигуряващите се лица са длъжни да внасят осигуровки на база на придобития доход от стопанска дейност и в зависимост от това какво осигуряване са избрали за себе си. Това означава, че има два фактора, които са от значение:

  1. Какво осигуряване е избрано (за кои рискове се осигурява лицето);
  2. Какъв е реализираният доход, върху който се дължат осигуровки.

Освен тези два фактора, разбира се, има значение и нормативно установеният размер на дължимите осигуровки както и минималният и максимален осигурителен доход.

Избор на осигуряване

Законът позволява на самоосигуряващите се лица сами да изберат рисковете, за които се осигуряват като на практика са предоставени две възможности:

  1. Осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт или
  2. Осигуряване за всички социални рискове без трудова злополука и безработица

Така представена, информацията не е особено полезна и напълно си даваме сметка за това, затова ето най-основните разграничения: Разликата в двата вида осигуряване е, че вторият включва общо заболяване и майчинство като осигурени рискове. Това означава по-високи осигуровки (с около 3.5% от осигурителния доход), но позволява получаване на обезщетение при болест и майчинство (бащинство).

Самоосигуряващите се лица не се осигуряват за безработица и трудова злополука, което е основен проблем при желание за получаване на обезщетение от Бюрото по труда.

Изборът на вида осигуряване се извършва при регистрация като самоосигуряващо се лице. Тя, от своя страна, се прави с така наречената Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (ОКд5 Виж линк по-долу). Тази декларация се подава в НАП в 7-дневен срок от започването на дейност. В нея се посочва типа осигуряване, който лицето избира.

Промяна на избора за осигуряване

Изборът на осигуряване може да бъде променен единствено в началото на календарната година – от 01 до 31 януари с подаването на нова декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Обикновено причината за смяна на осигуряването е желанието лицето да се осигурява за майчинство или необходимостта от ползване на болнични. Важно е, че след 31 януари тази промяна вече не може да се извърши.

Осигурителен доход на самоосигуряващо се лице

Доходът, върху който се определят осигуровките се декларира от самоосигуряващото се лице с Декларация образец 1 (виж образец по-долу). Тази декларация се подава в НАП за всеки месец до 25-о число на следващия календарен месец. В нея се посочва реализирания от лицето доход през съответния месец. Възможно е декларацията да бъде подадена и веднъж за цялата – през месец февруари на съответната година. По този начин самоосигуряващото се лице декларира константен доход през годината, именно, за да не подава ежемесечни декларации.

Осигурителният доход е доходът от дейност като самоосигуряващо се лице. Ако лицето получава други доходи, те не се включват в осигурителния доход. Примери за такива доходи са възнаграждение по трудов договор, доход от наем на недвижим имот, дивидент от акции и други.

Минимален и максимален осигурителен доход

Възможно е едно самоосигуряващо се лице да не реализира приходи от дейността си или пък те да са твърде малки. Във връзка с това е установен минимален осигурителен доход. В момента той е равен на минималната работна заплата, а именно 650 лв. за 2021 г. Това е минималният доход, върху който се изчисляват осигуровки съобразно избрания начин на осигуряване. Ако декларираният доход е под 650 лв., осигуровки се дължат върху минималния такъв.

От друга страна има и максимален осигурителен доход. За 2021 г. той е 3000 лв. на месец. Осигуровки не се дължат върху месечния доход, който надхвърля тази сума. Възможно е едно самоосигуряващо се лице да има осигурителен доход от повече от един източник. Така например, често самоосигуряващите се лица работят и на трудов договор. Осигурителният доход за съответния месец е общата сума на приходите от трудовия договор и от стопанска дейност. Повече за това в друг материал по темата.

Доплащане на осигуровки на годишна база за самоосигуряващо се лице

Самоосигуряващите се лица подават годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ. В нея се декларират всички реализирани през годината доходи, включително и тези от стопанска дейност. Ако тези доходи надхвърлят декларираните на месечна база, то се получава изравняване на осигуровки и често се налага доплащане на такива.

Най-често на практика се случва следното: за да се спестят осигуровки, самоосигуряващото се лице декларира минимален осигурителен доход през цялата година. В рамките на годината обаче сключва граждански договори на по-голяма стойност, които неговите контрагенти декларират. Тези доходи излизат в годишната данъчна декларация и се налага доплащане на осигуровки.

Ако всичко това звучи сложно, достатъчно е да запомните, че осигуровки се дължат върху реално получения доход през годината. Той се декларира с годишната данъчна декларация.

Какъв е размерът на дължимите осигуровки за самоосигуряващо се лице?

На този въпрос трудно се дава отговор еднозначно, тъй като размерът на осигуровките често се променя. В момента (2021) осигуровките са 27,8% при осигуряване без общо заболяване и майчинство и 31,3%, ако се включат и тези социални рискове. Това включва социални и здравни осигуровки.

Върху дохода от стопанска дейност на самоосигуряващите се лица се дължи и данък. Той е 10% върху целия доход от стопанска дейност, намален с дължимите осигуровки и 25% нормативно признати разходи. Това обаче също е тема за друг материал, в който да разгледаме как се изчислява данък общ доход на едно самоосигуряващо се лице..

Полезни ресурси

  1. Образци на декларации за самоосигуряващи се лица, включително Декларация ОКд5 и Декларация 1 от НАП.
  2. Таблица за минималния и максимален осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от НОИ.

Корпоративен данък – информация за размер, деклариране и плащане

07.11.2023 • 1 мин. четене
корпоративен данък - размер, деклариране, внасяне

В тази публикация обръщаме внимание на основните понятия, които са свързани с копоративния данък. Заедно с ДДС, това е най-важният данък за една фирма и ниската му ставка в България е един от основните стимули за чуждестранните инвеститори да установят своя бизнес в страната.

Какво е корпоративен данък?

Корпоративен данък или “данък печалба” е данъкът, който местните юридическите лица дължат за реализирана печалба през съответната финансова година.

Данъчна основа и данъчна ставка на корпоративния данък

Корпоративен данък се дължи върху годишната печалба и то само, ако такава е реализирана. В края на календарната година фирмата трябва да пресметне своя финансов резултат. Той е равен на приходите минус разходите за периода от 1 януари до 31 декември на съответната година.

Данъчната ставка е константно 10%. Това означава, че, ако една фирма реализира печалба от 1000 лв. за една календарна година, тя трябва да плати данък в размер на 100 лв.

Деклариране на корпоративен данък

Данъкът се декларира с годишна данъчна декларация на фирмата. Тя се подава до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрация на фирмата.

Внасяне на корпоративен данък

Особеност на корпоративния данък е, че по правило той се заплаща авансово – на база на прогнозирана годишна печалба. Прогнозната печалба се определя с декларацията за предходната година. Изключение от това право има за фирми със сравнително нисък оборот и за новорегистрирани такива.

Кой не заплаща авансово корпоративен данък?

Фирми, които са регистрирани през текущата година не дължат авансов данък. Изключение са фирми, регистрирани при преобразуване на вече регистрирано дружество. Авансови вноски не правят и фирми, които са реализирали оборот от предишната календарна година по-малко от 300 000 лв.

Кой заплаща авансови вноски на всяко тримесечие?

Авансови вноски на тримесечие заплащат фирмите, които са реализирали оборот между 300 000 и 3 000 000 лв. през предходната година. Вноските се правят до 15-о число на месеца, следващ края на тримесечието, а за третото тримесечие – до 15 декември на съответната година. За четвъртото тримесечие не се заплащат авансови вноски.

Кой заплаща авансови вноски всеки месец?

Месечни авансови вноски се дължат от фирми, които имат оборот от поне 3 000 000 лв. за предходната финансова година. Вноските за януари, февруари и март се правят до 15 април на текущата година, а за всеки следващ месец – до 15-о число на текущия месец.

Постоянно пребиваване в България – ползи и предимства

21.11.2023 • 1 мин. четене
Постоянно-пребиваване-в-България-–-ползи-и-предимства

България е държава-членка на Европейския съюз и предлага прекрасна среда за развитие на бизнес проекти, в условията на ниска данъчна тежест. Емиграционното законодателство позволява различни режими на пребиваване на чужденци в България – продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване.

Предвид че данъкът върху доходите както на физически, така и на юридически лица /били те търговски дружества, сдружения, фондации/ е само 10%, Българският данъчен режим е един от най-благоприятните в „Европейския съюз“. Страната ни е предпочитано място за преместване или започване на бизнес от множество чуждестранни инвеститори. В допълнение, у нас може да бъде наета квалифицирана работна ръка с опит срещу не твърде висока цена. В последните години стотици IT компании отвориха свои офиси в България и развиват бизнес тук.

Условия за живот в България

България е известна също с гостоприемството на своя народ и добрите условия за живот – от една страна, цените на наемите в големите градове са доста приемливи, а от друга – ниските цени на къщите в малките градчета и села привличат хората, които искат да избягат от забързания начин на живот. Местните летища предлагат бърза връзка с всички световни дестинации и изгодни цени на полетите.

Правната основа на дългосрочно, продължително и постоянно пребиваване в България е развита в Закона за чужденците, където правилата са точно уредени. Един правен режим се прилага спрямо гражданите на Европейския съюз, както и приравнените на тях граждани на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, и други, които желаят да отседнат в България за повече от 3 месеца. Различен е режимът за останалите чужденци, които искат дългосрочен престой.

За гражданите на Европейския съюз е предвидена облекчена процедура за снабдяване с разрешение за пребиваване в България, тъй като се прилагат правилата на ЕС за свободното движение на хора. Останалите чужди граждани следва да получат виза, преди да кандидатстват за разрешение за пребиваване. Съществуват също така специални условия за чужденците, които са граждани на държави, с които България е договорила безвизов режим.

Необходими документи за постоянно пребиваване в България

Както гражданите на ЕС, кандидатстващи за постоянно пребиваване, така и останалите чужди граждани, които желаят да получат разрешение за пребиваване в България, следва да имат предвид следните ползи от снабдяването с този документ:

  • Процедурата по снабдяване с разрешение за пребиваване е бърза и сравнително лека /стига заявителят да отговаря на предвидените в съответния закон изисквания/;
  • Разрешението дава възможност на своя притежател на влиза и излиза от страната свободно, без виза;
  • Притежателят на разрешението получава значителна част от правата на местен жител, включително правото на развива търговска дейност и работи /включително по трудов договор/ в България;
  • Разрешението за пребиваване може да бъде подновявано, като след изтичане на определен срок и при изпълнение на съответните условия, чужденецът може да кандидатства и получи българско гражданство;
  • Адресът на местопребиваване в България може да бъде променян по време на срока на действие на разрешението за пребиваване;
  • Съпругът, децата и други близки на притежателя на разрешението за пребиваване могат да получат българска виза по облекчена процедура;

Ако желаете да се преместите в България и да получите разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в страната, свържете се с balance.bg за консултация и съдействие. Имаме богат опит във всички видове процедури, в зависимост от желанието на конкретния клиент.

ДДС при наем и наемът като стопанска дейност

09.03.2024 • 1 мин. четене
ДДС при наем и наемът като стопанска дейност

Темата на днешния блогпост са доходите от наем жилище или друг обект като стопанска дейност и ДДС при наем. Преди да започнем по същество уточняваме, че тук става дума за доходите от дългосрочен наем. Имаме самостоятелен материал за данъчното облагане на доходите от AirBnB, т.е. за краткосрочен наем.

Доходи от наем по ЗДДФЛ

Чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ определя, че при приходите от наем са отделна категория приходи. Те са различни от доходите от стопанска дейност, които са поставени в съвсем различни категории.

За доходите от наем са въведени конкретни правила, които могат да бъдат обобщени по следния начин

  1. 10% нормативно признати разходи, с които се намалява данъчната основа.
  2. 10% данъчна ставка за дохода.
  3. Авансово облагане на доходите.

Накратко, доходите от наем на недвижимо имущество се облагат ефективно с данъчна ставка от 9%. За разлика от други доходи на физическите лица, тези се декларират и плащат авансово – на тримесечие.

ДДС при наем, който попада в тази категория на доходите, не се дължи. Причината е, че тук не говорим за независима икономическа дейност. Повече за това по-долу.

Отдаването на имоти под наем като стопанска дейност

Макар доходите от отдаване на недвижимо имущество под наем да са дефинирани изрично като такива в ЗДДФЛ, законът все пак допуска те да бъдат третирани и по друг начин. Това се случва, когато дейността на лицето, отдаващо имотите, може да се определи като стопанска. 

При тези обстоятелства посочените по-горе правила са различни и по отношение на дохода се прилага следното:

  1. Данъчната основа е равна на положителната разлика между приходите от наем и разходите във връзка с имотите.
  2. Данъчната ставка е 15%.
  3. Доходите се облагат с годишната данъчна декларация.

Кога доходите от наем са стопанска дейност?

Това е най-сложният, но и най-важен въпрос за статията. Проблемът с отговарянето му е, че в закона няма ясна червена линия, преминаването на която ще квалифицира дейността като стопанска. 

Критерият, който НАП трябва да използва, е дали едно лице е формирало предприятие. Казано по друг начин, важно е дали лицето организира дейността си като търговец. Търговското управление на една дейност може да включва следното:

  • Наемане на персонал или използване на услуги на трети лица за управление на имотите.
  • Реклама и маркетинг, различни от публикуването на обяви за конкретните имоти.
  • Воденето на счетоводство за приходи и разходи от дейността.

Може би най-характерното за стопанска дейност в днешно време е закупуването на имоти с инвестиционна цел. Ако едно лице закупи недвижим имот и сделката няма за цел да задоволи неговите жилищни нужди, приходите от наем от този имот следва да се третират като стопанска дейност.

ДДС при наем

Най-важното, което трябва да запомните за ДДС, е че то се дължи единствено при извършване на независима икономическа дейност. “Независима икономическа дейност” по ЗДДС за нуждите на статията е еднозначно понятие със “стопанска дейност” по ЗДДФЛ.

Дори и при стопанска дейност не винаги се дължи ДДС. В долните абзаци ще разгледаме накратко:

  • ДДС при наем на жилище
  • ДДС при наем на друг обект

Обектът, който се отдава под наем, е от значение за това дали доставката по смисъла на ЗДДС е облагаема или не.

ДДС при наем на жилище

Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДС отдаването под наем на имот за жилищни цели е освободена доставка. ДДС не се начислява върху освободените доставки. За да не се начислява данък, трябва да бъдат спазени следните критерии:

  • Обектът да бъде жилище.
  • Наемател да бъде физическо лице.
  • Имотът да се използва от наемателя за жилищни нужди.

Тук може да бъде проблем, ако предназначението на имота е за “ателие за творчески нужди” или, ако наемател не е физическо лице, а фирма. Разбира се, говорим за дългосрочен наем, а не за апартамент за гости.

ДДС при наем на друг обект

Ако обектът, който се отдавам, не е жилище, следва да се начисли ДДС. Остава валидно изведеното по-горе правило, че ДДС се дължи единствено при независима икономическа дейност. Ако един стопански имот се отдава под наем по нетърговски начин, то ДДС няма да се дължи.

Ползване на данъчен кредит за ДДС при наем

Възстановяването на ДДС е въпрос, който интересува най-много хората, придобиващи инвестиционни имоти. Обикновено това са обекти в нови сгради, продажбата на които се облага с ДДС. Това ДДС може да бъде възстановено, ако имотът се използва, както следва:

  1. В рамките на стопанска дейностна купувача и
  2. За облагаеми доставки.

Двата критерия трябва да бъдат налице, за да може да се признае правото на данъчен кредит. Тази тема обаче е важна и комплексна, поради което планираме да я разгледаме в отделна статия.

Чужденец с българска фирма – данъчна оптимизация

28.02.2024 • 1 мин. четене

Когато чужд гражданин е съдружник в местно дружество или едноличен собственик на неговия капитал, данъчното му облагане зависи от това дали е местно лице на България или на друга държава. Когато съответният чужд гражданин живее в България, данъчното му облагане по-често е като това на български гражданин. В този материал ще разгледаме обратната ситуация както и някои изключения. Ето и обичайното съдържание:

  • Кога едно лице местно за България?
  • Какви са вариантите за доходи на чужденец с българска фирма?
  • Защо разпределението на печалба не е работещ вариант?
  • Значение на СИДДО
  • Директорски възнаграждения
  • Възнаграждение по трудов договор на чужденец с българска фирма

Кога един чужденец става местно лице на България?

И преди сме казвали, но е важно, затова ще го повторим. Едно лице може да бъде местно само на една държава и коя е тя се определя за дадена календарна година. 

Има два принципа, на база които се определя дали едно лице е местно за България:

  1. Местно лице по ЗДДФЛ (Закон за данъка върху доходите на физическите лица
  2. Местно лице по СИДДО (Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане)

Обикновено критериите по двата способа съвпадат, но могат да бъдат и различни. По новите спогодби обикновено се гледа уседналост. Тя се определя по два критерия:

  1. Дали лицето пребивава в България или в друга страна поне 183 дни през годината.
  2. Ако не, дали центърът на жизнени интереси е в България.

Наскоро публикувахме дълъг материал по темата за издаването на удостоверение за местно лице. За да не усложняваме тази статия, слагаме просто линк. По-долу говорим изцяло за хипотезата, в която чужденец с българска фирма не е местно лице на България.

Какви са вариантите за данъчно облагане на чужденец с българска фирма?

Когато пари от фирмата излизат към нейния собственик или към съдружниците, говорим за:

  1. Разпределение на печалба
  2. Възнаграждение на управител
  3. Заплата по трудов договор

Възнаграждението на управителя и заплатата по трудов договор обикновено се отъждествяват. В случая обаче това не е правилно, защото те имат различно третиране, когато се получават от чужденец с българска фирма.

Защо разпределението на печалба не е удачен подход?

На първо място, в България винаги се дължи корпоративен данък, ако фирмата реализира печалба. За да се изплати дивидент, такава трябва да бъде реализирана. Това важни дори и за авансово плащане на дивидент. Ако чужденец с българска фирма получи дивидент, този доход ще се обложи:

  1. В България са данък от 5%.
  2. В страната, на която е местно лице с разликата между местния данък и българския.

Докато в България данъкът върху дивидентите е изключително нисък, в чужбина той често достига до над 30%. Това ефективно вдига данъчната тежест върху печалбата дори до над 40%.

Значението на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане

Приемаме, че разпределянето на дивиденти е изключено като вариант. Остава да разгледаме двата способа за изплащане на възнаграждение. Търсим вариант, в който доходът на чужденец с българска фирма да се облага само в България.

От огромно значение тук са спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане между държавите. Те имат значение и за дивидентите, но за този вид доход винаги се предвижда облагане и в двете държави, което не е адекватно решение на проблема.

Особено важно е как спогодбите третират изплащането на възнаграждение в две категории:

  1. Директорски възнаграждения
  2. Заплата по трудов договор

Директорски възнаграждения

Ако в една СИДДО е предвидено, че възнагражденията за директори и членове на директорски съвети и сходни органи се облагат само в България, това е оптимизацията, която търсим. Важно е за тези възнаграждения насрещаната страна по спогодбата да прилага освобождаване, а не данъчен кредит. Повече за разликата между освобождаване и данъчен кредит можете да научите тук.

Възнаграждение по трудов договор

Доходът от трудов договор обикновено се облага в държавата, в която се полага труд. Това означава, че, ако българска фирма наема чужденец, който живее в друга държава, данъкът ще трябва да се заплаща в тази друга държава.

Защо тогава изобщо се спираме на това? Защото това правилно най-често не важи за командированите лица. Едно лице може да бъде командирова в друга държава в ЕС за период до 2 години с издаване на формуляр А1 на Европейския съюз. Това е формуляр за осигуровки, но намира приложение и за данъчни цели.

Този сертификат заслужава отделна тема, която със сигурност в един момент ще напишем. Важното е, че той се издава на лица, които имат уседналост в България. Това означава, че, за да може да бъде издаден формуляр А1 на един чужд гражданин, е необходимо известно време той да е живял в България и да е получавал доходи тук.

Ако тези условия са налице и спогодбата между България и съответната държава не позволява данъчна оптимизация с директорско възнаграждение, то дългосрочната командировка е търсеният способ за плащане на данъци в България.

„Pass-through“ данъчно облагане в САЩ

18.02.2024 • 1 мин. четене

По време на мандата на президента Тръмп в САЩ беше приета една голяма данъчна реформа. Наред с други значими промени, беше въведено така нареченото pass-through данъчно облагане. То засяга малките бизнеси има много пряко отношение към българите, които имат компании в САЩ. Днешният блогпост е посветен на тази тема.

Какво е pass-through данъчно облагане?

Трудно ни е да дадем адекватен превод на български, тъй като в нашето данъчно право просто няма термин с такъв аналог. Вероятно най-близко по значение би бил изразът “преходно облагане”. Ползваме го с ясната идея, че такова легално понятие няма.

Pass-through облагане в САЩ се прилага от 2018 г. за някои бизнеси. Най-значимо е прилагането му към американските еквиваленти на дружества с ограничена отговорност (LLC). Те се квалифицират като преходни дружества за данъчни цели. Това означава, че приходите не се облагат по стандартния начин с корпоративен данък и последващи данък-дивидент. Напротив, третират се като печалба на самия собственик или съдружници, които са крайните бенефициенти.

Как се декларира pass-through доход?

Печалбата на едно LLC следва да се декларира като личен доход на едноличния собственик на капитала му. Това се случва с аналога на нашата годишна данъчна декларация.

Кога български гражданин дължи данък от pass-through доход?

На този етап ситуацията започва да придобива интересен характер. Ако собственикът на фирмата, който е и краен бенефициент на печалбата й, не е установен в САЩ, той ще дължи данък само върху приходи от САЩ.

Доходът следва да се квалифицира като такъв от стопанска дейност. Приравнен е на такъв на едноличен търговец (sole proprietorship). Това е особен тип доход, който се е налагало да обсъждаме и преди в контекста на международните данъчни спогодби.

Съгласно спогодбата между България и САЩ доходът от стопанска дейност е доход, който се облага единствено в държавата, в която съответната дейност се извършва. Ако дейността се извършва в САЩ чрез офис, фабрика, работилница, магазин, склад или нещо подобно, доходът ще е от САЩ. 

Това налага извода, че български гражданин ще дължи данък от pass-through данъчно облагане в САЩ на негова фирма, когато:

  1. Живее в САЩ или
  2. Ако не живее в САЩ, дейността на бизнеса му се извършва чрез физическо място на стопанска дейност в САЩ.

Какво се случва, когато не се дължи данък в САЩ?

В този случай данък върху дохода, съгласно спогодбата, следва да бъде платен в България. В САЩ следва да се представи формуляр за ползване на спогодбата и доходът да се третира като освободен.

Третиране на pass-through доход в България

Третирането на фирмен доход като личен такъв е пример за фикция в правото. “Фикцията”, казано с прости думи, означава да се приеме за вярно нещо, което не е. Доходът е такъв на фирмата, но съгласно законодателството на САЩ се приема за личен такъв. Аналог на тази фикция в българското право няма. Това, че даден доход се приема за личен в САЩ, не означава, че същото ще се отнася и за България. У нас доходът ще продължи да се третира като такъв на юридическото лице.

Кога ще се дължи данък в България?

Имайки предвид, че доходът не е личен съгласно българското право, той ще подлежи на облагане чак когато фактически премине от дружеството към неговия собственик. Този трансфер ще се третира като разпределение на печалба – дивидент. Дивидентът подлежи на данъчно облагане в България като данъчната ставка е 5%.

Дължи ли се данък при източника за дивидента в САЩ?

Спогодбата между България и САЩ казва, че местно за България лице, което получава дивиденти от американска компания, дължи данък в САЩ. Този данък е 10% и се удържа при източника (withholding tax). В България се признава правото на данъчен кредит. Това означава, че платеният в САЩ данък се признава в България.

Проблемът е там, че в САЩ доходът не се третира като дивидент, а като pass-through доход. Следователно не се разпределя печалба. Целият смисъл на pass-through taxation механизмите е да се избегне дивидентното облагане. В тази връзка дивидентът ще бъде третиран като такъв само в България и няма да се удържа данък в САЩ.

Заключение и disclaimer

Опитахме се да проверим горните заключения в практиката на IRS в САЩ, но не успяхме да намерим нищо съществено по въпроса. Нашите изводи са, че измененията в данъчните закони на САЩ създават ситуацията, която е изключително благоприятна за бизнеси, регистрирани в САЩ, които нямат физическо присъствие там.

Потенциален проблем може да бъде това, че при такава ситуация американското дружество формира място на стопанска дейност в България. То се управлява от България, собственикът му е местно лице и няма никакви служители извън страната. Това означава, че НАП би могла да третира дохода като такъв, реализиран в България и да наложи облагане с български корпоративен данък. Повече за това можете да прочетете в материала ни за офшорни компании.

Ликвидация на фирма. Какви са стъпките?

05.12.2023 • 1 мин. четене

Макар фокусът на balance.bg да е данъчното право, често ни се налага да се занимаваме и с различни процедури пред Агенция по вписванията. Повечето от тях са лесни и бързи, но има и такива, които са по-комплексни. Идеален пример за такава процедура е тази по ликвидация на фирма. В случая под “фирма” имаме предвид дружество с ограничена отговорност (ЕООД или ООД). В този блогпост ще разкажем как се случва ликвидацията и заличаването на едно търговско дружество.

Прекратяване, заличаване или ликвидация на фирма?

Това са различни понятия, които описват различни етапи от процедурата, в която една фирма спира да съществува. Могат да бъдат малко объркващи, затова започваме материала с едно кратко описание на всеки от тях:

  1. Прекратяване означава прекратяване на дейността на фирмата. То се случва еднократно с решение на общото събрание или едноличния собственик на фирмата.
  2. Ликвидацията е процес, през време на който кредиторите на дружеството могат да предявят вземания, а останалото имущество се осребрява.
  3. Заличаването е последен етап, който има еднократно действие. Настъпва след ликвидацията и чрез него фирмата спира да съществува.

За да спре да съществува една фирма, тя минава през процедура по ликвидация. Ликвидацията започва с прекратяване на дейността и завършва със заличаване. По-долу ще разгледаме в детайли тези три етапа.

Етап 1: Решение за ликвидация и назначаване на ликвидатор

За да бъде обявена една фирма в ликвидация, е необходимо следното:

  1. Решение на собственика или съдружниците за прекратяване на дейността;
  2. Назначаване на ликвидатор, който заверява своя подпис нотариално;
  3. Уведомяване на НАП.

Същественото тук е уведомлението до НАП. Става въпрос за уведомление по чл. 77 от ДОПК. Във връзка с това уведомление НАП издава удостоверение, без което ликвидацията не може да започне. Издаването на това удостоверение обикновено се случва в рамките на 2 седмици, но може да отнеме и значително по-дълго – до 2 месеца. Необходимо условие за издаване на удостоверението е публичните задължения на дружеството да бъдат платени. Това са данъци, осигуровки и имуществени санкции.

Много често хората бъркат това удостоверение с документа по чл. 87 от ДОПК за липса на задължения Ето така изглежда коректното дустоверение от НАП:

Ликвидация на фирма. Какви са стъпките?

Посочените документи се вписват в Търговския регистър. Заедно с тях се обявява (форма на вписване) и покана до кредиторите. Те имат 6-месечен срок от момента на обявяване на поканата в регистъра, за да предявят своите вземания.

Етап 2: Процедура по ликвидация на фирма

Тук на практика просто се изчаква изтичането на 6 месеца, което е срокът, в който кредиторите могат да предявят вземанията си. Нещо важно, което трябва да се направи в този срок, е НОИ да бъде уведомен също за ликвидацията. Ако фирмата не е имала служители, това ще се случи много бързо. Ако обаче е имало лица, назначени на трудов договор, в НОИ ще бъде направена проверка. В рамките на проверката могат да бъдат дадени задължителни предписания, които следва да се изпълнят.

Ето така изглежда досието на фирма в процес на ликвидация:

Етап 2: Процедура по ликвидация на фирма

Етап 3: Завършване на ликвидация и заличаване

През тъкмо изтеклите 6 месеца се предполага, че всички вземания на кредитори са удовлетворени. Разбира се, при фирма, която престава да съществува по реда на ликвидацията, такива вземания няма. Остават няколко формални дейности:

  1. Окончателен финансов отчет, който се изготвя от счетоводител и съдържа изцяло нули.
  2. Формален доклад на ликвидатора за свършената от него дейност.
  3. Подаване на документи за заличаване, включително и удостоверението от НОИ и изготвения финален отчет.

Ако всичко с документите е наред, търговецът (фирмата) се заличава от Търговския регистър и с това съществуването й приключва. Историята на фирмата не се заличава и тя все още може да бъде намерена в Търговския регистър, но просто има отбелязване, че е заличена. Ето как изглежда „досието“ на една заличена фирма:

Етап 3: Завършване на ликвидация и заличаване

Колко време отнема ликвидация на фирма?

Краткият отговор е “много”. Даваме го на фона на оправданото очакване на всички, че вписвания в Търговския регистър се случват относително бързо – за броени дни. Процедурата по ликвидация на фирма е по-различна. Тя се удължава най-много от 6-месечния законов срок, който се дава на потенциалните кредитори. Освен с него обаче процедурата се забавя и от необходимостта да се работи с НАП по издаване на удостоверение за подадено уведомление по чл. 77 от ДОПК.

Какво се случва след ликвидацията?

Това, което би трябвало да се случи по закон, е имуществото на фирмата да се разпредели в полза на съдружниците или едноличния собственик. Това разпределяне се нарича ликвидационен дял. То може да бъде данъчно събитие, ако ликвидационният дял надхвърля имуществената вноска на съдружниците в капитала. Например, ако един има формално дял от капитала в размер на 1000 лв., а след ликвидацията получи 5000 лв., той реализира доход в размер на 4000 лв. Този доход подлежи на облагане като с окончателен данък при източника в размер на 5%.

Няма как, нашият фокус са данъците, та трябваше да кажем две думи и за тях. Истината е, че в огромната си част ликвидациите приключват формално. Дружеството отдавна няма никакво имущество и ликвидационни дялове не се разпределят изобщо.

Имате ли нужда от помощ с ликвидацията на своята фирма?

Можем да съдействаме. Процедурата по ликвидация на една фирма не е сложна. Просто отнема време. В по-голямата част от това време не се прави нищо, а просто се чака, но такова е естеството на повечето административни процедури.

Ако имате нужда от съдействие, ние имаме необходимия опит, за да го предоставим. Можете да се свържете с balance.bg. Услугите ни са на ваше разположение.

Ликвидация на фирма. Какви са стъпките?

12.12.2023 • 1 мин. четене

Макар фокусът на balance.bg да е данъчното право, често ни се налага да се занимаваме и с различни процедури пред Агенция по вписванията. Повечето от тях са лесни и бързи, но има и такива, които са по-комплексни. Идеален пример за такава процедура е тази по ликвидация на фирма. В случая под “фирма” имаме предвид дружество с ограничена отговорност (ЕООД или ООД). В този блог пост ще разкажем как се случва ликвидацията и заличаването на едно търговско дружество.

Прекратяване, заличаване или ликвидация на фирма?

Това са различни понятия, които описват различни етапи от процедурата, в която една фирма спира да съществува. Могат да бъдат малко объркващи, затова започваме материала с едно кратко описание на всеки от тях:

  1. Прекратяване означава прекратяване на дейността на фирмата. То се случва еднократно с решение на общото събрание или едноличния собственик на фирмата.
  2. Ликвидацията е процес, през време на който кредиторите на дружеството могат да предявят вземания, а останалото имущество се осребрява.
  3. Заличаването е последен етап, който има еднократно действие. Настъпва след ликвидацията и чрез него фирмата спира да съществува.

За да спре да съществува една фирма, тя минава през процедура по ликвидация. Ликвидацията започва с прекратяване на дейността и завършва със заличаване. По-долу ще разгледаме в детайли тези три етапа.

Етап 1: Решение за ликвидация и назначаване на ликвидатор

За да бъде обявена една фирма в ликвидация, е необходимо следното:

  1. Решение на собственика или съдружниците за прекратяване на дейността;
  2. Назначаване на ликвидатор, който заверява своя подпис нотариално;
  3. Уведомяване на НАП.

Същественото тук е уведомлението до НАП. Става въпрос за уведомление по чл. 77 от ДОПК. Във връзка с това уведомление НАП издава удостоверение, без което ликвидацията не може да започне. Издаването на това удостоверение обикновено се случва в рамките на 2 седмици, но може да отнеме и значително по-дълго – до 2 месеца. Необходимо условие за издаване на удостоверението е публичните задължения на дружеството да бъдат платени. Това са данъци, осигуровки и имуществени санкции.

Много често хората бъркат това удостоверение с документа по чл. 87 от ДОПК за липса на задължения Ето така изглежда коректното дустоверение от НАП:

Ликвидация на фирма. Какви са стъпките?

Посочените документи се вписват в Търговския регистър. Заедно с тях се обявява (форма на вписване) и покана до кредиторите. Те имат 6-месечен срок от момента на обявяване на поканата в регистъра, за да предявят своите вземания.

Етап 2: Процедура по ликвидация на фирма

Тук на практика просто се изчаква изтичането на 6 месеца, което е срокът, в който кредиторите могат да предявят вземанията си. Нещо важно, което трябва да се направи в този срок, е НОИ да бъде уведомен също за ликвидацията. Ако фирмата не е имала служители, това ще се случи много бързо. Ако обаче е имало лица, назначени на трудов договор, в НОИ ще бъде направена проверка. В рамките на проверката могат да бъдат дадени задължителни предписания, които следва да се изпълнят.

Ето така изглежда досието на фирма в процес на ликвидация:

Ликвидация на фирма. Какви са стъпките?

Етап 3: Завършване на ликвидация и заличаване

През тъкмо изтеклите 6 месеца се предполага, че всички вземания на кредитори са удовлетворени. Разбира се, при фирма, която престава да съществува по реда на ликвидацията, такива вземания няма. Остават няколко формални дейности:

  1. Окончателен финансов отчет, който се изготвя от счетоводител и съдържа изцяло нули.
  2. Формален доклад на ликвидатора за свършената от него дейност.
  3. Подаване на документи за заличаване, включително и удостоверението от НОИ и изготвения финален отчет.

Ако всичко с документите е наред, търговецът (фирмата) се заличава от Търговския регистър и с това съществуването й приключва. Историята на фирмата не се заличава и тя все още може да бъде намерена в Търговския регистър, но просто има отбелязване, че е заличена. Ето как изглежда „досието“ на една заличена фирма:

Ликвидация на фирма. Какви са стъпките?

Колко време отнема ликвидация на фирма?

Краткият отговор е “много”. Даваме го на фона на оправданото очакване на всички, че вписвания в Търговския регистър се случват относително бързо – за броени дни. Процедурата по ликвидация на фирма е по-различна. Тя се удължава най-много от 6-месечния законов срок, който се дава на потенциалните кредитори. Освен с него обаче процедурата се забавя и от необходимостта да се работи с НАП по издаване на удостоверение за подадено уведомление по чл. 77 от ДОПК.

Какво се случва след ликвидацията?

Това, което би трябвало да се случи по закон, е имуществото на фирмата да се разпредели в полза на съдружниците или едноличния собственик. Това разпределяне се нарича ликвидационен дял. То може да бъде данъчно събитие, ако ликвидационният дял надхвърля имуществената вноска на съдружниците в капитала. Например, ако един има формално дял от капитала в размер на 1000 лв., а след ликвидацията получи 5000 лв., той реализира доход в размер на 4000 лв. Този доход подлежи на облагане като с окончателен данък при източника в размер на 5%.

Няма как, нашият фокус са данъците, та трябваше да кажем две думи и за тях. Истината е, че в огромната си част ликвидациите приключват формално. Дружеството отдавна няма никакво имущество и ликвидационни дялове не се разпределят изобщо.

Имате ли нужда от помощ с ликвидацията на своята фирма?

Можем да съдействаме. Процедурата по ликвидация на една фирма не е сложна. Просто отнема време. В по-голямата част от това време не се прави нищо, а просто се чака, но такова е естеството на повечето административни процедури.

Ако имате нужда от съдействие, ние имаме необходимия опит, за да го предоставим. Можете да се свържете с balance.bg, ако имате повече въпроси или нужда от помощ.

Облигации – данъчно облагане

22.01.2024 • 1 мин. четене
Облигации - данъчно облагане

И преди сме писали много по темата за данъчното облагане на доходи от финансови инструменти. Обикновено обаче акцентът е върху борсово търгувани такива – акции, ETF-и, деривативни инструменти. Темата на този материал ще бъде фокусирана върху друг тип инструменти – облигациите. Същите обичайно са предмет на OTC (over-the-counter) сделки, при които механизмът на купуване, респективно на продажба/обратно изкупуване е различен.

Какво са облигациите?

Това, което най-често човек може да прочете в Google е, че облигациите са дългови ценни книги. С просто думи това означава, че купуването на облигация формира отношения, сходни с тези на заем. Облигациите се издават от определено лице – емитент. Най-често то е държава или компания. Може да бъде и община, но това по-скоро е изключение. От държавните облигации най-популярни са американските treasury bonds (T-bonds). Облигациите, които се издават от компании, се наричат корпоративни.

Облигацията има следните характеристики:

  • Лихва или купон – инструментът, който дава периодича доходност;
  • Падеж – дата, на която облигацията трябва да бъде платена от емитента (заемът да бъде върнат)
  • Номинална стойност – стойността, която притежателят на облигацията има право да получи на падежа;
  • Емисионна стойност – цената, на която облигацията се продава;
  • Отстъпка – разликата между номинална и емисионна стойност.

Видове доходи от облигации

При облигациите има два вида доходи:

  1. Лихва или купонно плащане
  2. Доход от продажба на актив (capital gains)

Лихвата е ясна – периодично плащане в определен процент от номиналната стойност на облигацията. Доходът от продажба пък се реализира, ако:

  1. Облигацията бъде продадена преди падежа на по-висока цена от придобивната;
  2. Облигацията е купена с отстъпка и на падежа или по-рано емитентът изплати задължението си по същата.

Последният вид доход се нарича “доход от отстъпка” и има значение за данъчни цели.

Видове доходи от облигации

Видове облигации за данъчни цели

Това, което е важно за облигациите от гледна точка на националното ни данъчно право, е емитента. Дори по-конкретно, това, кеото е от значение е, по законодателството на коя държава са емитирани (издадени облигациите).

Различно е третирането на доходите от облигации, които са издадени съгласно законодателството на държава членка на ЕС или такава на Европейското икономическо пространство. Казано накратко, доходите от облигации, издадени от емитенти в европейски държави, не се облагат в България. Дяволът обаче е в детайлите. Повече за тях по-долу.

Облагане на лихвите от облигации

Лихвите или купонните плащания от облигации са доходи, които се облагат с 10% данък по реда на ЗДДФЛ. Съгласно предвиденото изключение в чл.13, ал. 1, т. 9 обаче необлагаеми са доходите от лихви от облигации, издадени от държави-членки на ЕС или ЕИП, както и от компании, които издават облигации по законодателството на някоя от тези държави.

Това означава, че в България не се дължи данък върху лихвите от такива облигации. Такъв данък обаче може да се дължи при източника (withholding tax). Повече за това по-долу.

Облагане на доходи от изкупуване на облигации

Доходите от изкупуване на облигации (capital gains) могат да бъдат реализирани по два начина:

  1. Чрез погасяване на облигацията от емитента на падежа или преди него, когато облигацията има отстъпка.
  2. При продажба на облигацията на трето лице с печалба.

ЗДДФЛ казва, че доходите от отстъпки на облигации, също са необлагаеми, когато облигациите са издадени съгласно законодателството на държава-членка на ЕС или на ЕИП. Според нас това обхваща само първата хипотеза на доходи, т.е. когато плащането се прави от емитента на облигациите. Когато инструментът бъде продаден на трето лице в рамките на OTC сделка, доходът би бил облагаем.

Доходи от отстъпки от облигации от трети държави се облагат с данък от 10%.

Данък при източника

Доходите от облигации са особен вид доход, защото най-често те имат международен характер. Това означава, че за данъчни цели емитентът е установен в държава, различна от тази на инвеститора/притежателя на облигацията. В подобна ситуация данък се дължи и в двете държави съгласно националното им законодателство. За да се избегне двойното данъчно облагане, държавите сключват специални спогодби, за които сме писали много.

Спогодбите най-често слагат предел на данъка, който може да бъде удържан от емитента на акцията от инвеститор, който е местно лице на България. Удържаният данък в чужбина се приспада от дължимия в България. Това се нарича данъчен кредит.

Обект на облагане с данък при източника най-често е лихвата, но може да бъде и доходът от отстъпка, ако законодателството на съответната държава предвижда това.

Дружество с променлив капитал: предимства за инвестиции

11.01.2024 • 1 мин. четене
Дружество с променлив капитал: предимства за инвестиции

Дружество с променлив капитал (ДПК) е нова форма на търговско дружество, която цели да създаде по-удачна форма за бизнес, който набира финансиране в съвременните условия. Обикновено материалите, които пишем, са стриктно за данъци, но този път ще си позволим отклонение. Причината е, че въпросите за финансиране на бизнес в България са важни за голяма част от клиентите на balance.bg.

Какво е дружество с променлив капитал?

Дружество с променлив капитал е търговско дружество, което е изключително подходяща форма за стартиращи бизнес поради следните предимства:

  • Капиталът е разделен на дялове, които, подобно на акциите, могат да бъдат обособени в различни класове, даващи различни права на притежателите им.
  • Дяловете в ДПК могат да се прехвърлят свободно без нотариална заверка и без вписване в Търговския регистър.
  • Дружеството може да притежава собствени дялове.
  • Узаконени са формите на SAFE и конвертируем заем.
  • Търговския закон предвижда възможност за различни ограничения и права при разпореждането с акции, подобни на вестинг и right of first refusal.
  • Предвидена е възможност за заделяне на дялове на служители под формата на ESOP (Employee Stock Option Plan).

В абзаците по-долу ще разгледаме тези конкретни предимства на едно дружество с променлив капитал.

Дялове от капитала на дружесто с променлив капитал

Капиталът на едно дружество с променлив капитал се разделя на дялове, които много наподобяват акциите в АД. Дяловете в ДПК могат да бъдат разделени на класове като дяловете от всеки клас могат да има различна номинална стойност, както и различни ограничения и привилегии. От особено значение е възможността за предвиждане на различни привилегии при гласуване в общото събрание. Това дава възможност да учредителите да запазят за себе си определени права за вземане на решения.

Прехвърляне на дялове

Един от основните проблеми пред капиталото инвестиране в България е тромавата процедура по прехвърляне на дялове. Това се решава с новото ДПК. При него дяловете от капитала могат да се прехвърлят дори без нотариална заверка и вписване в Търговския регистър. Самият капитал не се вписва в регистъра, ами се обявява с годишния финансов отчет на дружеството. Дружеството, разбира се, трябва да води книга на съдружниците, но това е по-скоро формалносто.

От друга страна е възможно да се предвид right of first refusal, т.е. привилегия за конкретни съдружници да участват в бъдещи рундове на финансиране. Допуска се и забрана за прехвърляне на дялове за определен срок, както и други средства в съвременното търговско право, които са изключително полезни и популярни в стартъп икономиката.

Дружество с променлив капитал

Възможност за притежание и разпореждане със собствени дялове

Възможността едно дружество с променлив капитал да притежава свои дялове изключително важна. Тя отключва възможността да бъдат сключвани договори за бъдещо участие в капитала (конвертируеми заеми, SAFE и други) директно между инвеститори и дружество. До момента тези отношения в екипа ни сме оформяли като предварителни договори за продажба на дружествени дялове под определено условие, сключени със съдружниците.

Уреждане на възможностите за vesting и ESOP

Търговския закон изрично предвижда възможността дружеството да сключва договори за бъдещо придобиване на дялове с наети лица. Тук под “наети лица” се има предвид много широк кръг от лица, а не просто служители. Включват се консултанти, управители или просто лица, включително фирми, които предоставят услуги. Това отключва разнообразни възможности за ESOP и vesting договори.

Последиците от гледна точка на данъциy

Най-същественото предимство от гледна точка на данъци се крие във факта, че прехвърлянето на дялове към инвеститори вече няма да генерира задължително capital gains. Отключена е възможността тези договори да се сключват директно с дружеството и не всяко участие на инвеститор автоматично да значи продажба на дялове от текущ съдружник.

Макар да не е категорично разписани по този начин, прехвърлянето на собствени дялове на дружеството не би следвало да генерира облагаема печалба, тъй като това не е приход от оперативна дейност, а чисто и просто инвестиция. Би било еквивалентно на издаването на нови дялове, което не е данъчно събитие.

Вписване на дружество с променлив капитал в Търговския регистър

До тук приключват положителните неща в статията. Те не са малко и са значителни, но към момента написване на тази статия, учредяването на дружество с променлив капитал в Търговския регистър не е възможно. Причината е, че Агенция по вписванията има срок до 30.06.2024 г. да предвиди възможност дружество с променлив капитал да бъде вписано в регистъра. Вписването има конститутивно действие, т.е. ДПК започва да съществува в момента на вписването.

Преди да има техническата възможност за вписване на дружество с променлив капитал, учредяването на такова не е възможно.